Последният континент

Начало книги

На фона на звездите преминава костенурка, понесла четири слона върху черупката си.

И костенурката, и слоновете са по-големички, отколкото хората биха очаквали, но сред звездите разликата между огромно и мъничко е относително миниатюрна.

Въпреки това костенурката и слоновете са (по костенурските и слонските стандарти) много големи. Те са натоварени със Света на Диска — с огромните му земи, облачни плетеници и океани.

Хората не живеят на Диска в по-истински смисъл, отколкото в не толкова изпипани части на мултивселената обитават кълба. Е, да, планетите може и да са местата, където техните тела си поглъщат чая, но хората живеят другаде, в собствени светове, които много удобно се въртят около централните точки на главите им.

Когато боговете си правят дружески сбирки, те си разказват историята за една планета, чиито жители наблюдавали с умерен интерес как огромни ледени късове, помитащи наведнъж цели континенти, се стоварвали върху друг свят. А той по астрономическите мерки бил, кажи-речи, в съседния им двор, но те не си мръднали пръста, защото такива произшествия се случват само някъде из Космоса и не ги засягат. Някоя разумна раса поне би намерила кому да се оплаче. Впрочем никой не хваща вяра на тази история, защото толкова тъпи твари никога не биха могли да открият слууда1.

Читать дальше →