Подвижни образи

Начало книги

Бих искал да благодаря на всички чудесни хора, които ми дадоха възможност да напиша тази книга. Благодаря ви.

Благодаря ви. Благодаря ви…

Гледайте…

Това е Космосът. Понякога го наричат последната граница.

(Само че, разбира се, не може да съществува последна граница, защото не би имала с какво да граничи. Но тази поне се класира предпоследна…)

И на звездния фон е увиснала мъглявина, огромна и черна, в която един червен гигант блещука като безумието на боговете…

После се забелязва, че това е отблясък във великанско око, над което се спуска колосален клепач, мракът трепва и космическата костенурка — Великата А’Туин, се понася нататък в пустотата.

На корубата й са стъпили четири неимоверно огромни слона. А на техните гърбове лежи Светът на Диска, обрамчен с водопад. Дискът искри под мъничкото си слънчице и се върти величаво около планините на своята Главина. Той е свят и огледало на световете.

Почти нереален.

Читать дальше →