Петият слон

Начало книги

Много съм признателен на Питър Блийкли, който ми помогна с джуджешката опера „Кървав топор и Железен млат“. Звучеше значително по-хубаво в неговата версия (и несъмнено имаше доста повече песни за злато).

Казват, че светът е плосък и се подпира върху гърбовете на четири слона, които пък са стъпили върху гигантска костенурка.

Казват, че понеже тези слонове са великански твари, имат кости от камък и желязо, както и нерви от злато за по-добра проводимост на големи разстояния.1

Казват, че петият слон прелетял с писъци и тръбене в атмосферата на младия свят преди не знам си колко години и се приземил с достатъчна сила, за да сцепи континенти и да издигне нови планини.

Не е имало очевидци на падането му, а това поражда интересен философски въпрос: ако вбесен слон, тежащ милиони тонове, се стовари от небето и няма кой да го чуе, дали той — поне от философска гледна точка — издава някакъв звук?

И щом е нямало кой да го види, падал ли е изобщо?

Читать дальше →