Монетата на героя

Начало книги

Навикът ми да пиша беше силен, когато бях жив, по слаб, когато умрях и упорстващ след странното пробуждане до Реката, заедно с толкова много от моите братя и дори със самия абат. Спомням си как след събуждането, ние се гледахме един друг в удивление, като всеки монах желаеше, но не се осмеляваше да зададе въпроса:

— Това ли е Небето? Или чистилището? Или…?

И тези странни хора между нас, хора с кафява кожа, бъбреха на някакъв чудноват език, други хора с жълта коса, говорещи думи, които едва можехме да разберем и странните граалови камъни и всичко останало. Отец Лупиан (този, който видях да умира, десет години преди аз самия да изгубя живота си) се погрижи за нас, помогна ни да дойдем на себе си, отново възстанови реда и Хрониките. Дори още преди да си намерим подслон, той изобрети начин за обелване кората на бамбука и преработване на влакната му в хартия. Беше открил и рибените кости, които ни послужиха за писалки и дребните безкостилкови плодчета, от които правехме мастила. Ако това е Чистилището, каза той нека да се покаем от греховете си по единствения начин, който знаем: като живеем в хваление, като пишем за слава на Бога.

Читать дальше →