Върнете се в телата си!

Начало книги

Жена му така го беше притискала в прегръдките си, като че ли можеше да прогони смъртта от него.

— Господи, умирам! — беше изплакал той.

Вратата на стаята се беше отворила и той бе зърнал една гигантска и черна едногърба камила отвън и бе чул дрънченето на звънчетата от сбруята й когато горещият дъх на пустинния вятър ги бе облъхнал. И тогава в рамката на вратата се бе показало грамадно черно лице увенчано с голям черен тюрбан. Черният евнух бе прекрачил прага с неуловимата подвижност на облак, с гигантски ятаган в ръка. Най-сетне бе пристигнала смъртта, Разрушителят на наслажденията и Разединителят на човешкия род.

Пълен мрак. Пустота. Той дори не осъзнаваше, че сърцето му беше спряло завинаги. Пустота.

И тогава очите му се отвориха. Сърцето му биеше силно. Той беше силен, много силен! Нямаше ги вече болката от подаграта в коленете му, агонията на черния му дроб, мъчението на сърцето му.

Покоят беше толкова дълбок, че той дори усещаше потока на кръвта в главата му. Беше сам в един безмълвен свят.

Читать дальше →