Дягилев играе в Речния свят

Начало книги

Ще пропусна началото, за това как всичко започна за мен, тъй като то започна по един и същи начин за всеки, който се намери прероден на това място, което наричат Речен свят. Всички ние започнахме голи и без коса, лежащи на ниската трева близо до брега на една безконечна река. Близо до ръката, прикрепено към китката с къса каишка, имахме устройство, което бяха нарекли граал: цилиндричен предмет, кух отвътре. Това е някакъв магически снабдител с храна. Когато се постави в една от вдлъбнатините на големите сиви камъни, наричани камъни на граалите, по определено време, се пълни с храна, напитки и наркотик, наричан дъвка на мечтите, а също и с алкохол, понякога с вино и почти винаги тютюн. Всичко това бе придружено с дяволско изригване на синьо електричество и оглушаващ тътен като внезапна буря горе в планината.

Когато се върнах към живот, първото нещо, за което си помислих бе моята смърт през онази сива утрин на 1587 година, седейки в спалнята си в Саламанка, с умората, която ме надвиваше и внезапната слабост във вените, която ме предупреждаваше, че краят беше близо. Имах малък шанс да препоръчам душата си на Бог. Не съм мислил много за това, ако си говорим истината, защото на някой, който е живял живота си на конкистадор и другар на братята Пизаро в Новия свят на индианците, не подхожда да мисли твърде много дали е водел добър живот или не. Ние, испанците от Конкистата, си бяхме поставили за цел да свършим нещо и не ни интересуваше много как се справяхме с това. Животът беше евтин през тези дни и на това място, нашият собствен както и на всекиго друг.

Читать дальше →