Дух на човек, дух на бръмбар

Начало книги

Когато се пробудих на ръба на водата, бях гол като животно. Една излъскана пръчка, широка колкото крака ми и направена от дърво — въпреки, че не можех да кажа от какво дърво — висеше от китката ми на тънка каишка. Хвърлих пръчката, скочих на крака и нададох тревожен вик:

— Ай — ай — ай!

Звукът отекна нагоре и надолу по брега на Реката. Последва тишина, после го подхванаха стотина други гърла и ми го върнаха обратно с оглушителен рев.

— Ай — ай — ай — ай — ай…

Сигурно бях в света на духовете, тъй като ясно си спомнях смъртта си. Все още можех да чуя жрецът на племето ни да опява над мен, опитвайки се да изгони болестта от тялото ми. Спомнях си болката в корема, която караше света да се люлее като дърво при буря.

— Нгосак — бях прошепнал с последния си дъх, посочвайки името на мъжа, който ми бе направил магия.

Защо бях тук? Какъв дух или бог ме наказваше? Дали не бях посочил грешния човек — дали Нгосак бе невинен? Затворих очи и загризах устните си, докато не вкусих топлата сладост на кръвта. Духове, махайте се, махайте се, махайте се!

Читать дальше →