Кодът

Начало книги

Отначало намерих Рабиа. После намерих артифакта, за което мисля като за Артифакта. Кое е по-ценно, Рабиа или Артифакта? Рабиа казва, че не трябва да избирам между Пътя и Артифакта. Няма избор между Пътя и една машина.

Не съм толкова сигурен.

Моето съзнание, единствената истинска машина за пътуване през времето, се връща назад. И пак назад. И после напред от самия този момент.

Ето ме, седнал на скалата, която служи за ръб на върха на монолита. Слънцето изгаря дясната страна на главата и тялото ми. Съзнанието ми също гори, но огънят се разгаря.

Аз съм на върха на гранитен монолит, висок шестстотин метра. Той се издига от равнината, която е на не повече от трийсет метра от Речния бряг. Последните трийсет метра от монолита пламтят като гланцирани с отрязания си край. Това, че монолитът е с фалическа форма, мисля, че е случайно. Но не съм сигурен, че всичко в този свят е случайно. Дори очертанията на планините, които оформят Речната долина и течението на Реката могат да имат и практическо и символно значение. Бих желал да можех да разгадая значението им. Имаше време, когато почти го бях уловил. Но то е толкова изплъзващо се, както и водата в Реката.

Читать дальше →