Място на чудесата

Начало книги

Викове на агония и страдания изпълниха нощта. Протяжни пронизителни крясъци, които смразяваха кръвта, като острието на добре наточен нож, опрян о кокал. Седящия Бик гребеше бавно, борейки се да задържи кануто си в средата на Реката, далече от лудостта, носеща се от брега.

С намръщено лице той наблюдаваше как огнените пращящи езици облизваха тръстиковите колиби, като унищожаваха това, което някога е било малко селце. Докато пламъците — нарочно запалени от завоевателите от другата страна на Реката — се издигаха нагоре в нощта, тъмни сенки се бореха и умираха в оргията на насилието.

Не му беше за пръв път да наблюдава подобни сцени на насилие или да чува такива сърцераздирателни викове. Като момче беше чул майка му да увива песента на оплаквачките малко след като един войн от Гарваните взе живота на баща му — Връщащият се отново. В скръбта си тя бе отрязала косите си и разрязала ръцете си с кремъчен нож. Като млад войн, той бе чул писъците на жени и деца, докато телата им бяха разкъсвани на парчета от куршумите на белите хора. По-късно, когато беше болен стар човек, той беше пролял горчиви сълзи над виковете на недохранените деца, които страдаха и умираха от епидемии на заушка, грип и магарешка кашлица. Болестите на белия човек. Техните викове го преследваха в съня му до деня на смъртта му.

Читать дальше →