Ако кралят не хареса комедията

Начало книги

— Не слушайте редовете, които казвате — обърна се с молба към състава си Уилям Шекспир. — Ако просто рецитирате, няма да спечелите одобрението на публиката си. А вие, сър — той се обърна за да се застане с лице към един от изпълнителите си, — те не са длъжни да ви съчувстват. Вие сте един долен, зъл мерзавец, един сплетник, един лъжец и клеветник. Накрая напълно си заслужавате наказанието.

— Виновен като греха, господарю мой — ухили се Уошингтън Ървинг, облегнал се на перилата на лодката „Град Лондон“. — Не мога да спра да се надявам на съчувствие. Това е човешката природа. Съжалявам, Уил ще опитам отново да бъда неразкайващият се Лучио ще го повторя още веднъж, мяра за мяра.

Уил се обърна, за да се усмихне леко на каламбура на младия мъж.

— Тогава го направи. А ти, Дук, вложи повече величественост! Ти си централната фигура, този, който кара да се случват всички неща.

Аристофан рязко кимна с надвисналите си черни вежди и къдравата си като на овен коса, той изглеждаше намръщен през цялото време, но Уил научи, че това изражение прикриваше едно огромно чувство за хумор. Той също беше един непоправим неопитен моряк и всеки път страдаше, когато трупата на Шекспир пътуваше по реката за някои от ангажиментите си. Той се заклатушка по палубата и се хвана за перилата до Ървин. Мургавото му лице беше побледняло.

Читать дальше →