Прах

Начало книги

Звънът на телефона заглушава неуморния тропот на дъжда по покрива. Сядам в леглото, а сърцето ми започва да подскача като уплашена катеричка. Поглеждам осветеното екранче, за да видя кой се обажда.

— Какво става? — питам мрачно, когато поздравявам Пийт Марино. — В този час не може да е нещо хубаво.

Кучето ми Сок се притиска до мен, а аз слагам ръка на главата му, за да го успокоя. Запалвам лампата и вадя бележник и химикалка от чекмеджето, докато Марино ми разказва за трупа, намерен на няколко километра оттук в МИТ, Масачузетския институт по технологии.

— В калта на едно от игрищата, наречено „Полето на Бригс“. Открили я преди трийсет минути — съобщава ми той. — Аз съм на път към мястото, откъдето вероятно е изчезнала, после отивам на местопрестъплението. Ще бъде напълно обезопасено, когато стигнеш там.

Мощният глас на Марино звучи, сякаш нищо не е станало между нас.

Направо не мога да повярвам на ушите си.

Читать дальше →