Решаваща улика

Начало книги

Върнах писмата от Кий Уест в кафявия плик, извадих пакет хирургически ръкавици, пъхнах го в черната си лекарска чанта и взех асансьора, за да сляза един етаж до моргата.

Плочките в коридора бяха току-що измити и мокри, залата за аутопсии — заключена, работното време беше свършило. Диагонално от асансьора се намираше стоманеният хладилник. Отворих вратата му и ме посрещна познатият отвратителен, студен въздух. Открих трупа бързо, без да си давам труда да проверявам закачените по краката етикети, тъй като веднага познах тясното стъпало, което се подаваше изпод белия чаршаф. Познавах добре всеки сантиметър от тялото на Берил Мадисън.

Замъглени сини очи гледаха безчувствено изпод полупритворените клепачи. Лицето й беше отпуснато и набраздено от бледи прорезни рани, повечето от лявата страна. Вратът й беше прерязан чак до гръбнака, мускулите — също. Над лявата й гърда имаше девет прободни рани, които приличаха на червени илици и бяха почти вертикални. Явно са били нанесени много бързо, една след друга, с толкова жестока сила, че по кожата й имаше белези от дръжката. Разрезите по ръцете и китките й варираха от един до десет сантиметра на дължина. Като се сметнат двете на гърба и се изключат прободните рани и прерязаното гърло, имаше двадесет и седем прорезни рани, всички те нанесени, докато се е опитвала да се предпази от широкото острие.

Читать дальше →