Двойни убийства

Начало книги

В събота, последния ден на август, започнах работа преди разсъмване. Не видях леката утринна мъгла да се вдига от тревата или небето да просветлява, преди да стане яркосиньо. През цялата сутрин стоманените маси бяха заети от трупове, а в моргата няма прозорци. Денят на труда в град Ричмънд започна с няколко катастрофи и престрелки.

Беше два следобед, когато най-после успях да се върна в дома си в Уест енд и да чуя, че Бърта работи в кухнята. Тя чистеше вкъщи всяка събота и от предишните ми инструкции знаеше, че не трябва да обръща внимание на телефона, който току-що бе започнал да звъни.

— Не съм тук — казах високо, докато отварях хладилника.

Бърта спря да чисти.

— Звъня и преди минута — каза тя. — А и малко по-рано. Същият мъж.

— Никой няма вкъщи — повторих.

— Както кажете, доктор Кей.

Четката отново се задвижи по пода.

Опитах се да игнорирам безплътното съобщение, което се носеше от телефонния секретар и нарушаваше спокойствието в слънчевата кухня. С настъпването на есента започвах да се запасявам с хановерски домати, които през лятото приемах за нещо естествено. Бяха останали само три. И къде беше салатата с пиле?

Читать дальше →