Крадци на лица

Начало книги

Тик-Так.

Кости, отрязани с трион, и пожари.

Още ли си сама с ФИБ2 — лъжеца?

Часовника следи, ГОЛЯМА ШЕФКЕ, ПОМИСЛИ!

Лумнала тъмна светлина — ВЛАКОВЕ, ВЛАКОВЕ, ВЛАКОВЕ…

КИСМУГ иска снимки.

(Кари иска снимки от мястото на убийството на Голт.)

Ела и ме посети. На третия етаж остани и с мен се спазари.

ТИК-ТАК, ДОКТОРЕ! (Ще говори ли Луси пак?) ЛУСИ-МУСИ по телевизията. Летя през прозореца. Ела с нас, под прикритие в тоз час. До зори остани. Смей се и пей.

Същата стара песен. ЛУСИ, ЛУСИ, ЛУСИ и ние!

Чакай и ще видиш.“

Кари

Бентън Уесли си събуваше маратонките в моята кухня, когато изтичах при него. Сърцето ми щеше да се пръсне от страх, омраза и още незабравен ужас. Писмото на Кари Гретхен беше в купа неотворени писма и други книжа, които не бях прочела до момента, когато реших да изпия чаша чай с канела, след като се прибрах в уединената си къща в Ричмънд, Вирджиния. Беше неделя следобед, пет часа и тридесет и две минути на осми юни.

Читать дальше →