Червена мъгла

Начало книги

Ръждясал и железни релси с цвета на засъхнала кръв пресичат напукания асфалтов път, който води навътре в провинцията. Докато преминавам над тях, си мисля, че затворът за жени в Джорджия се намира от другата им страна — вероятно трябва да приема това като предупреждение и да обърна. Почти четири следобед е в четвъртък, трийсети юни. Все още имам време да хвана последния полет до Бостън, но знам, че няма да го направя.

Тази част от Джорджия е мрачна, с гъсти гори с дървета, обрасли с испански мъх, и тинести долини, пресичани от потоци, които отстъпват пред тревисти равнини, огрени от слънце. Снежнобели чапли и огромни сини жерави летят ниско над водата, отпуснали крака, после дърветата отново сключват корони над тесния път. Гъсти пълзящи растения задушават храстите и покриват стъблата на дърветата с гладки зелени листа. Гигантски кипариси се издигат от блатата като праисторически чудовища. Не се виждат алигатори и змии, но съм сигурна, че са там и наблюдават голямото ми бяло возило, което се носи с тракане и хъркане по пътя.

Читать дальше →