Тихият палач

Начало книги

Медта проблясваше като натрошен авантюрин над стария тухлен зид зад къщата ни. Представих си работилнички, измазани в пастелни цветове, с червени керемидени покриви по Рио дей Ветрай — Канала на стъкларите в Мурано, напалени пещи и тръби, през които майсторите стъклари духат разтопеното стъкло. Носех внимателно две кафета, подсладени с нектар от агаве.

Стисках изящните дръжки на ръчно изработените кристални чаши — семпли и идеално прозрачни. Споменът как ги намерих на венецианския остров Мурано все още ме изпълваше с радост. Ароматът на чесън и печени чушки ме последва и навън, след като мрежестата врата се затвори с меко тупване. Усещах свежия мирис на листенцата босилек, които късах с пръсти. Една от най-хубавите ми сутрини. По-добре не може и да бъде.

Специалната ми салата беше готова — соковете, подправките и билките са се смесили и напояват късчетата натрошено кръгло хлебче, каквито изпекох преди няколко дни на плоча. Зехтиновият хляб е добре да е малко престоял, когато се слага в салатата панцанела, която — също като пицата — е била храната на бедните, чиято изобретателност и съобразителност са превърнали остатъците от фокача със зеленчуци в истинска благодат. Ястията на въображението подтикват към благодарни импровизации и тази сутрин добавих ситно нарязан копър, кашерна сол и едро смлян черен пипер. Използвах бял вместо червен воден лук и сложих съвсем мъничко мента, откъсната от верандата. Там отглеждах подправки в големи керамични саксии, които намерих преди години във Франция.

Читать дальше →