Колекционерът на кости

Начало книги

Мечтаеше си само за сън.

Самолетът кацна с два часа закъснение и в залата за по­лучаване на багажа започна истински бой. На всичкото отго­ре бе станало някакво объркване и лимузината, която тряб­ваше да ги вземе, си бе тръгнала преди час. Така че се нала­гаше да вземат такси.

Тя се нареди и зачака на опашката. Куфарчето с лаптопа ѝ тежеше. Джон бърбореше нещо за лихви и нови начини за преструктуриране на капитала, но тя си мислеше: „Петък ве­черта е, десет и половина. Искам само да измия потта от тялото си и да се заровя в леглото.“

Разсеяно загледа безкрайната редица жълти таксита. Ед­ноцветните коли някак ѝ напомняха насекоми. Спомни си детството в планината, когато с брат ѝ се натъкваха на някой разложен труп на язовец или ритваха някой мравуняк, за да наблюдават потока от пъплещи червени буболечки.

Поредното такси спря на стоянката. Ти Джей Колфакс вяло се затътри към него.

Шофьорът отключи багажника, без да излиза от колата. Наложи се сами да натоварят куфарите си. Това ядоса Джон - беше свикнал да го обслужват. Тами Джийн нямаше нищо против да свърши тази работа. Тя все още не можеше напъл­но да приеме мисълта, че има лична секретарка, която пише вместо нея. Затвори капака на багажника и се качи.

Читать дальше →