Трескави сънища

Начало книги

Залязващото слънце огряваше африканската савана като горски пожар, червено-жълто в спускащата се над лагера задушна вечер. Възвишенията покрай горен Макуеле стрийм се издигаха на изток подобно проядени зелени зъби, изпъкнали на фона на небето.

Няколко прашни брезентови палатки ограждаха отъпкания район, скрити в сянката на горичка от стари дървета мусаса, чиито клони протягаха смарагдово-зелените си чадъри над сафари лагера. През гъстака нагоре се изви тънка струйка дим от готварския огън, понесла възбуждащата миризма на мопани[1] и печено куду[2].

В сянката на голямото дърво в центъра на бивака две фигури – на мъж и на жена, трийсетинагодишни – седяха в лагерни столове от двете страни на масата и пиеха бърбън с лед. Бяха облечени в прашни панталони с дълги крачоли и ризи с дълги ръкави цвят каки, защита срещу мухите це-це, които излизаха вечерно време. Мъжът, слаб и висок, се отличаваше с хладна, почти ледена бледност, която изглеждаше неповлияна от горещината. Това не се отнасяше за жената, която лениво си вееше с голямо бананово листо, раздвижвайки гъстата си грива от кестенява коса, вързана хлабаво отзад с канап. Тя беше загоряла и отпусната. Полугласният им разговор, прекъсван от време на време от смеха на жената, беше почти недоловим сред звуците на африканската савана: писъци на маймуни, крясъци на фазани и цвърчене на сойки, примесено с тракането на тенджери и тигани в кухненската палатка. Към вечерните звуци се присъедини и далечният рев на лъв навътре в саваната.

Читать дальше →