Ловецът на глави

Начало книги

Джейкъб крачеше бързо пред своя по-малък брат, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, а дъхът му се кълбеше в мразовития декемврийски въздух. Брат му Райън носеше кората с яйца, току-що купена в близката бакалия с пари, които Джейкъб беше откраднал от портмонето на майка им.

— Първо, защото старецът е истински задник – каза Джейкъб на брат си. – Второ, защото е расистки задник. Разкрещя се на Нгуенови и ги нарече „жълтури“, нали помниш? – Да, но… – Трето, защото ме пререди на опашката пред касите в супера и ме напсува, когато казах, че не е честно. Помниш това, нали? – Разбира се, че го помня, но… – Какво но? – Джейкъб се обърна с лице към по-малкия си брат. – Ами ако има пистолет? – Няма да застреля две деца я! Както и да е. Отдавна ще сме изчезнали, когато лудият стар пърдел разбере какво се е случило. – Може да се окаже от мафията. – Мафия? С име като Баскъм? Ако се казваше Гаргулио или Тарталия, нямаше да го направим. Той е само един дърт пърдел, на когото трябва да бъде даден урок. – Изведнъж се вторачи в Райън с внезапно подозрение. – Нали няма да се изнижеш и да ме оставиш сам? – O, не. – Добре, тогава. Хайде да вървим.

Читать дальше →