Хладнокръвно отмъщение

Начало книги

Докато изкачваха голия скат на Бийн Диърг, голямата каменна хижа Килчърн изчезна в мрака и само мекият жълт блясък на прозорците й остана да пронизва мъгливия въздух. Щом стигнаха до билото, Джъдсън Естерхази и специален агент Алойзиъс Пендъргаст спряха, изключиха фенерчетата си и се ослушаха. Беше пет сутринта, онзи магичен час на първия светлик: моментът, в който елените започват да реват.

Нито един от двамата мъже не заговори. Вятърът премина с шепот през тревите и простена около напуканите от студа скали, докато те чакаха. Но нищо не помръдваше.

— Подранили сме – каза Естерхази най-накрая.

— Може би – промърмори Пендъргаст.

Продължиха да чакат, докато плахата сивкава светлика пропълзя на източния хоризонт, очерта силуетите на самотиите върхове на планината Гремпиън и метна тъжна плащеница върху околностите. Пейзажът започна бавно да се материализира от тъмнината. Ловната хижа стоеше далече зад тях с потъмнелите си от влага кули и укрепления, заобиколени от черни елови дървета, натежали и притихнали. Отпред се издигаше самият гранитен крепостен вал на Бийн Диърг и се губеше в мрака нагоре. Отстрани ромолеше поток и се спускаше в серия водопади, докато си проправяше път към черните води на Лох Дуин, повече от триста метра надолу, почти невидим на слабата светлина. Вдясно от тях и надолу започваха големите мочурища, известни като Фаулмайър, над които се спускаха шлейфове мъгла, понесли слабата миризма на разложение и блатен газ, примесен с противната смрад на прецъфтяващ пирен.

Читать дальше →