Белият огън

Начало книги

Младият лекар се сбогува с жена си на перона на Саутсий, качи се на експреса в 4:15 за Лондон и прис­тигна три часа по-късно на гара „Виктория“. Проби­вайки си път през шумотевицата и суматохата, той из­лезе от гарата и махна на един кабриолет.

-      Хотел „Лангъм“, моля - нареди той на файтонджията, преди да се пъхне в кабината, изпълнен с очакване.

Отпусна се на износената кожена седалка, докато файтонджията пое надолу по ул. „Гровнър Плейс“. Беше хубава вечер в края на лятото - нещо много ряд­ко за Лондон, умиращата дневна светлина се спускаше върху задръстените с файтони улици и покрити със сажди сгради и ги разкрасяваше със златистото си сия­ние. Макар вече да минаваше седем и половина, едва сега бяха започнали да палят лампите.

Лекарят нямаше възможност да идва често в Лон­дон, затова сега гледаше с интерес през прозорчето на кабриолета. Когато файтонджията зави надясно по „Пикадили“, младият доктор видя двореца „Сейнт Джеймс“ и Кралската академия, окъпани от заревото на залеза. Тълпите, шумотевицата, вонята на града - толкова различни от родната му провинция, го изпъл­ваха с енергия. Безброй подкови удряха по паважа, а тротоарите гъмжаха от хора с различни поприща: чи­новници, адвокати и богаташи се разминаваха с коминочистачи, продавачи и търговци на котешко месо.

Читать дальше →