Тайната на Сенеф

Начало книги

Лъчите на ранното утринно слънце позлатяваха павираната алея към служебния вход на Нюйоркския природонаучен музей и осветяваха стъклената портиерска будка точно пред гранитната арка. Вътре се виждаше прегърбената фигура на възрастен мъж, известен на целия музеен персонал. Мъжът доволно пуфкаше с лулата си и се къпеше в топлината на един от онези псевдопролетни дни, които понякога навестяват Ню Йорк през февруари – дни, които подлъгват нарцисите, минзухарите и плодните дръвчета да цъфнат преждевременно, само за да ги убият малко по-късно с ледената си целувка.

— Добро утро, докторе – повтаряше Кърли отново и отново, обръщайки се така към всеки, който влизаше, независимо дали беше куриер или научен работник. Кураторите можеха да се издигат и да се сгромолясват, директорите можеха да се изкачват по стълбицата на йерархията, да царстват славно, а после да бъдат позорно детронирани; в един момент човекът оре земята, а в следващия – лежи под нея; но едно нещо оставаше неизменно – Кърли сякаш никога нямаше да напусне своето място. Той беше също толкова постоянен атрибут на музея, колкото и ултразавъра, който посрещаше посетителите в Голямата Ротонда.

Читать дальше →