Аленият бряг

Начало книги

Когато се позвъни на вратата. Констънс Грийн спря да музицира на фламандския клавесин и в библиотеката се възцар и напрегната тишина. Тя погледна към специален агент A. Ш. Л. Пендъргаст, седнал до гаснещия огън с белите си ръкавици, който се беше умълчал напълно, докато прелистваше илюминирания ръкопис[1]. На масичката за сервиране до него стоеше недопита чаша „Амонтилядо“[2]. Констънс си спомни последния път, когато някои беше позвънил на звънеца на „Ривърсайд Драйв“ 891 – много рядко събитие в дома на Пендъргаст. Сега споменът за този ужасен миг висеше в помещението като задушаваща воня.

На вратата се показа Проктър, шофьор, телохранител и момче за всичко.

— Да проверя ли кой звъни, господин Пендъргаст?

— Да, но не го пускай да влезе. Разбери името и целта на посещението му и ела да докладваш.

Проктър се върна след три минути.

— Човек на име Пърсивал Лейк, който желае да ви наеме за частно разследване.

Читать дальше →