Обсидиановата стая

Начало книги

Проктър отвори двойната врата на библиотеката, за да улесни госпожа Траск, която мина през нея, понесла сребърния поднос със сервиза за предобедния чай.

Помещението беше сумрачно и тихо, осветявано единствено от огъня, който пламтеше в камината. Пред него Проктър видя неподвижна фигура, седнала на стол с висока облегалка, която трудно се различаваше на слабата светлина. Госпожа Траск отиде до нея и сложи подноса на масичката за кафе до стола.

— Госпожице Грийн, сметнах, че може да искате чаша чай – каза тя.

— Не, благодаря ви, госпожо Траск – чу се тихият глас на Констънс.

— Вашият любим жасминов, първо качество. Донесох ви и малко мадленки. Опекох ги днес сутринта. Зная колко ги обичате.

— Не съм особено гладна – отговори Констънс. – Благодаря ви за загрижеността.

— Е, ще оставя подноса тук, в случай че промените мнението си. – Госпожа Траск се усмихна майчински, обърна се и тръгна към вратата на библиотеката. Когато стигна до Проктър, усмивката й беше избледняла, а по лицето й отново се четеше загриженост.

Читать дальше →