Героят

Начало книги

ОТ ВСИЧКИ ДЕГИЗИРОВКИ, КОИТО БЯХ НОСИЛ, тази вероятно ми беше любимата.

Тъмнорижава коса, достатъчно различна от обикновената ми светлоруса, подстригана точно над раменете и хваната на опашка. Зелени контактни лещи, които изглеждаха естествено върху сините ми очи. Измачкана, полуприбрана риза, чиито мънички сребристи копчета проблясваха в мрака, тънко военно яке, черни панталони и ботуши с метални върхове, плътен сив шал, увит около врата, брадичката и устата. Черното войнишко кепе се беше смъкнало ниско върху челото ми, а пурпурна изрисувана татуировка се разпростираше върху половината ми лице, превръщайки ме в някой странник. Освен това бях екипиран с неизменната слушалка и микрофон. От републиката настояваха за това.

В много градове вероятно щяха да се вторачват в мен повече от обикновено заради тази дяволски огромна татуировка — трябва да призная, не особено изтънчен отличителен знак. Но тук, в Сан Франциско, се сливах напълно с останалите. Първото нещо, което забелязах, когато двамата с Идън се преместихме във Фриско1 преди осем месеца, бе местната мода: младите рисуваха черни или червени форми по лицата си, някои бяха дребни и деликатни, като гербове на републиката по слепоочията или нещо подобно, а други бяха огромни и разпростиращи се на всички страни, като гигантски очертания във формата на територията на републиката. Тази вечер си бях избрал доста широко разпространена татуировка, защото не бях достатъчно предан на републиката, че да щамповам тази лоялност върху лицето си. Оставих това на Джун. Вместо това имах стилно изрисувани пламъци. Щяха да свършат работа.

Читать дальше →