Дивергенти

Начало книги

Има само едно огледало вкъщи. Нашата каста позволява да се видя в него на втория ден от всеки трети месец -деня, когато майка ми подстригва косата. Иначе стои скрито зад плъзгащ се панел в коридора на горния етаж.

Сядам на стола, а майка застава с ножиците зад мен и ме подстригва. Кичурите падат по пода на еднакви руси пръстени.

Щом приключи, тя събира косата от лицето ми и я свива на кокче. Забелязвам колко спокойна изглежда в този момент и колко е съсредоточена. Има богат опит в изкуството да потъва в това, което прави. Не бих могла да кажа същото за мен самата.

Крадешком хвърлям поглед към отражението си, когато тя не ме наблюдава - правя го не от суета, а от чисто любопитство. За три месеца човек може доста да се промени. В огледалото насреща виждам тясно лице, големи кръгли очи и дълъг тесен нос - още приличам на малко момиче, макар че през последните месеци навърших шестнайсет. Другите касти празнуват рождените дни, но ние не. Би било себелюбие.

Читать дальше →