Феноменът

Начало книги

Дей се събуди внезапно до мен. Челото му бе плувнало в пот, а бузите — подгизнали от сълзи. Дишането му бе учестено.

Наведох се над него и отметнах мокър кичур коса от лицето му. Драскотината на рамото ми вече бе хванала коричка, но от движението отново започна да пулсира. Дей се изправи и седна, потърка изтощено с ръка очите си и огледа люшкащата се автомотриса, сякаш търсеше нещо. Погледът му първо се спря върху купчините щайги в един тъмен ъгъл, после на зеблото, което покриваше пода, и накрая върху малкия вързоп с храна и вода, който се намираше между нас. Всички тези действия му отнеха около минута — толкова му бе необходимо, за да се преориентира и да си спомни, че сме се качили да се возим без пари на влака, пътуващ за Вегас. Няколко секунди изминаха, преди той да осъзнае скованата поза, в която бе застанал, и да се отпусне назад до стената.

Нежно го потупах по ръката.

— Добре ли си? — Постоянно му задавах този въпрос.

Читать дальше →