Легендата

Начало книги

Майка ми смяташе, че съм мъртъв.

Очевидно не бях мъртъв, но за нея бе по-безопасно да мисли така.

Поне два пъти в месеца виждах обявата за издирването ми да се появява в кадър върху джъмботроните, разположени из целия център на Лос Анджелис. Изглеждаше не на място. Повечето кадри на екраните представляваха щастливи мигове: усмихнати деца, застанали под светлосиньо небе, туристи, позиращи пред руините на моста „Голдън Гейт“, републикански реклами в неонови цветове. Имаше и антиколониална пропагандна: „Колониите искат нашите земи. Те искат това, което нямат. Не им позволявайте да завладеят домовете ви! Подкрепете каузата!“

И тогава идваше ред на криминалната справка за мен. Тя осветяваше джъмботроните с цялото си многоцветно великолепие:

Снимката ми винаги бе различна. Понякога бе на момче с гъсти медни къдрици и очила. Друг път — на момче с черни очи и без коса. Понякога ме изобразяваха чернокож, друг път — бледолик, понякога мургав или смугъл, а също и жълтокож, червенокож, или с какъвто друг цвят на кожата могат да се сетят. С други думи републиката нямаше никаква представа как изглеждам. Те вероятно не знаеха почти нищо за мен, като изключим това, че съм млад и че когато вкарат пръстовите ми отпечатъци в базата си с данни, не откриваха съвпадения. Това бе причината да ме мразят, защото аз не бях най-опасният престъпник в страната, но бях най-търсеният. Аз бях причината те да изглеждат некомпетентни.

Читать дальше →