Шест врани

Начало книги

Джуст имаше два проблема — луната и мустака си.

Задачата му беше да патрулира в дом Хойде, но вече петнайсет минути се мотаеше при югоизточния зид на градината и напразно си блъскаше главата как да каже на Аня нещо умно и романтично.

Виж, ако очите й бяха сини като морето или зелени като изумруд… Обаче те бяха кафяви — сладки, замечтани… като разтопен шоколад примерно? Като мека заешка козина?

— Просто й кажи, че кожата й е като лунна светлина — беше предложил приятелят му Питър. — Момичетата обичат това.

Би било идеално, само дето времето в Кетердам не му съдействаше. Бризът откъм пристанището беше утихнал от часове и целият град с каналите си и кривите си улички тънеше в сивкава мъгла като супа. Дори тук, сред богаташките имения на Гелдщраат, въздухът тежеше с миризма на риба и трюмна вода, а димът от рафинериите по външните острови на града беше лекьосал нощното небе с грозните си краски. Луната не приличаше на скъпоценен камък, а на жълтеникава пришка, която някой трябва да спука.

Читать дальше →