Наградата

Начало книги

В деня, в който откри тялото, Мики Дейд се събуди под едно дърво на връх Тамалпайъс1.

Спането на открито няколко нощи в седмицата му бе станало навик от около четири месеца. В багажника на своето, купено на старо, „Камаро“ винаги държеше за всеки случаи един спален чувал и като се почнеше от средата на май, когато времето се оправяше навсякъде другаде, освен в Сан Франциско, след работа той напускаше града и поемаше в първата хрумнала му посока.

Дори в урбанизирания, пренаселен район на санфранциския залив, се намираха безброй места, където човек можеше просто да спре, да си остави колата и да се просне на земята под прикритието на дървета и храсти, или пък в заслона на някоя пясъчна дюна в един от градските, окръжните и дори националните паркове, на плажа, или край второстепенен път, а защо не и в спокойно предградие, охранявано от доброволни дружинки.

Миналия понеделник, още по светло бе стигнал до Удсайд, невероятно градче от селски тип, сгушено в предпланинските хълмове зад Пало Алто, и там спа под един стар каменен мост, надвиснал над пресъхнало речно корито. Два дни по-късно навлезе на няколкостотин метра навътре по запустял безименен разкалян път, пресичащ гората отвъд Бърлингейм, близо до язовира Кристъл спрингс. Снощи се придвижи на север в Марин каунти, изкачи се наполовината на връх Тамалпайъс и спря под стар нискостеблен дъб в запуснат непавиран паркинг.

Читать дальше →