Невинен до доказване на противното

Начало книги

— Аз съм прокурорът. Представлявам щата. Намирам се пред вас, за да ви представя доказателства за извършено престъпление. Вие трябва да ги обсъдите. Вие трябва да прецените. Вие трябва да решите дали доказват вината на подсъдимия. Този човек… — И тук посочвам.

„Винаги да сочиш, Ръсти — каза ми Джон Уайт в деня, когато започнах работа в прокуратурата. Шерифът взе отпечатъци от пръстите ми, положих клетва пред председателя на съда, а Джон Уайт ме заведе да наблюдавам първия в живота ми съдебен процес. Нед Халси произнасяше встъпителното си изявление и докато ръкомахаше към залата, Джон, лъхащ на алкохол още от десет сутринта, ми шепнеше моя пръв урок с присъщата си отзивчивост и добронамереност. По онова време този як ирландец с побеляла и разхвърчала като царевична свила коса заемаше поста първи заместник главен прокурор. Това беше преди повече от десет години, когато още не бях посмял дори да мечтая, че сам ще го заема някога. — Ако нямаш смелостта да го посочиш — прошепна Джон Уайт, — не можеш да очакваш от тях смелостта да го осъдят“.

Читать дальше →