Отворени рани

Начало книги

Пуловерът ми бе нов, крещящо червен и грозен. Беше 12 май, но температурата беше около пет градуса и след като издържах четири дни по риза, накрая ми писна да треперя от студ и намерих спасение на една гаражна разпродажба, вместо тепърва да разопаковам вече прибраните в кашони зимни дрехи. Типична пролет в Чикаго.

Седях на бюрото си в редакцията и зяпах тъпо монитора. Материалът, по който работех този ден, беше типичен пример за дребен битов кошмар. Четири деца на възраст между две и шест години били намерени заключени в стая на „Саут Сайд“, с два сандвича с риба тон и литър мляко. Били зарязани така от три дни, да ровят като кокошки из боклуците върху килима и собствените си изпражнения. Майка им излязла да смукне една лула и ги забравила. Случва се. Не че са били горени с цигари или бити, само едно непростимо разсейване. Бях видяла майката след арестуването й: Тами Дейвис, двайсет и две годишна, руса и дебела, с две идеално кръгли розови петна от руж на бузите с размера на чашки за шотове. Представих си я седнала на прокъсания диван, захапала металния мундщук, да изпуска рязко облак дим. И изведнъж съзнанието й се замъглява от наркотика, съвсем забравя децата и мислено се пренася години назад в гимназията, когато момчетата още са я заглеждали и тя е била най-красивата — тринайсетгодишно момиче със сочни устни, дъвчещо дъвки с канела, преди да се целува.

Читать дальше →