Ловецът

Начало книги

Те седяха в едно сепаре край прозореца на гръцкия ресторант на Лу и ядяха специалитета на заведението — пилешки крилца и пелмени с плънка от риба тон — двама мъже, наскоро прехвърлили четирийсетте, мъчещи се да разговарят през обедния шум. По-добре изглеждащият, Уайът Хънт, каза:

— Двамата с Джина още не сме съвсем готови да се обвържем.

— Не сме съвсем готови — отвърна Девин Джул. — Това ми харесва. — Той беше ченге от отдел „Убийства“ в Сан Франциско и проблемите в семейните отношения, дори неговите собствени, не го интересуваха особено. С жена си Кони живееше от четиринайсет години и рядко се замисляше над подобни неща. Те просто работеха, гледаха трите си деца, вършеха каквото е необходимо. Обичаха се. Бяха обвързани. Той взе едно крилце и го вдигна над чинията си.

— Какво ли има върху това нещо?

— Кожа.

— Не, умнико. Говоря за подправката.

— Знам ли — рече Хънт. — Сигурно фъстъчено масло с чесън и лют пипер. А също и соев сос. Доста е вкусно, нали?

Читать дальше →