Клубът на Хънт

Начало книги

Отвън голямата четириетажна жилищна сграда на Двайсет и второ авеню близо до Балбоа в квартал Ричмънд изглеждаше добре поддържана, но и при предишни посещения по повод на оплаквания бях виждал подобно нещо и само по себе си то не означаваше нищо. В сградата имаше вероятно четирийсет жилища, всяко от които представляваше затворена в себе си отделна вселена, обитавана от самотници, от двойки, от студенти, от възрастни хора, от щастливи и от нещастни, от женени и от неженени, от хомосексуални и от нормални двойки, със или без деца.

В тази студена и мрачна сутрин задължаващото обаждане бе дошло от основното училище в Кабрило, където двете деца учеха съответно в шести и в четвърти клас. И двете бяха отсъствали от училище цялата предишна седмица, а родителите им не се бяха обадили в канцеларията, за да ги извинят. Когато служителката, следяща присъствието на децата в училище, позвънила в дома на семейство Дейд за пръв път миналата сряда, тя оставила съобщение, на което никой не отговорил. В петък отново се обадила и разговаряла с Тами, шестокласничката, която казала само, че всички са болни от грип. Майка й също била болна и не можела да дойде на телефона. Според Тами тя и брат й вероятно щели да се оправят до понеделник и щяла да донесе бележка от майка си или от лекаря. От някого. Обаче в понеделник децата пак ги нямало и служителката от училището се обади в Службата за закрила на детето, за да проверим какво става всъщност. В оплакването си тя отбеляза, че и двете деца изглеждат недохранени и са зле облечени.

Читать дальше →