Тя, която трябваше да умре

Начало книги

През лятото в квартала се появи нов просяк. Никой не знаеше как се казва и на никого не му пукаше, но една млада двойка, която го подминаваше всяка сутрин, му викаше лудото джудже, което беше несправедливо поне наполовина. Той не беше нисък в медицинския смисъл. Беше сто петдесет и четири сантиметра висок и пропорционално сложен. Но действително беше умопомрачен, говореше несвързано и понякога скачаше на крака и сграбчваше минувачите.

С изключение на това, през повечето време седеше върху парче картон на площад „Марияториет“, точно до фонтана и статуята на Тор, и тогава се случваше дори обратното, да буди почит. С високо вдигнатата си глава и изправения гръб приличаше на опърпан вожд. Това беше и последният му останал обществен капитал и единствената причина хората все още да му подхвърлят монети или банкноти. С труваше им се, че долавят някакво изгубено величие, и не грешаха. Имаше време, когато на просяка се кланяха.

Читать дальше →