Мъжете, които мразеха жените

Начало книги

Това се повтаряше всяка година. Получателят на цветето навършваше днес осемдесет и две. Когато пратката с цветето пристигна, той я отвори и извади пакета. След това вдигна телефонната слушалка и набра номера на вече бившия полицейски инспектор, който след пенсионирането си се бе преместил в Силиян. Двамата мъже не бяха просто връстници. Те бяха родени в един и същи ден, което при дадените обстоятелства си бе чиста ирония на съдбата. Инспекторът знаеше, че телефонът му ще звънне след пристигането на пощата около единайсет часа сутринта, пиеше кафе и чакаше. Тази година обаче му се обадиха още в десет и половина. Той вдигна слушалката и каза „Здравей“, без да се представи.

– Пристигна.

– Какво е тази година?

– Не знам що за цвете е. Трябва да проверя. Обаче е бяло.

– Предполагам, че няма писмо.

– Не. Само цвете. Рамката е същата като миналата година. От тези, които човек сглобява сам.

– Ами пощенското клеймо?

Читать дальше →