Онова, което не ме убива

Начало книги

Тази история започва със сън, при това съвсем обикновен. Просто ръка, която ритмично и настоятелно удря по матрак в една стая на „Лундагатан“.

И все пак тя кара Лисбет Саландер да се надигне от леглото рано на разсъмване. После да седне на компютъра и да започне гонитбата.

Франс Балдер винаги се бе възприемал като безобразен баща.

Макар че Аугуст вече беше на осем години, съвсем доскоро Франс дори не бе правил опити да се нагърби с бащинската роля, а и сега не можеше да се твърди, че задачата му вдъхва усещане за комфорт. И все пак това беше негов дълг, така гледаше на нещата. Момчето си бе изпатило при бившата му жена и проклетия ѝ мъж, Ласе Вестман.

Ето защо Франс Балдер бе напуснал работата си в Силициевата долина и бе отлетял за дома, та сега стоеше на „Арланда“ едва ли не в шок и чакаше такси. Навън беше ад. Дъждът и бурята го шибаха в лицето и той за стотен път се питаше дали постъпва правилно.

Читать дальше →