Проповедникът

Начало книги

Денят започна обещаващо. Той се събуди рано, преди останалите от семейството, веднага навлече дрехите си и успя да се измъкне възможно най-безшумно. Грабна рицарския шлем и дървената сабя и щастливо ги заразмахва. Тичешком измина стоте метра от къщата до Кралската клисура, спря за миг и погледна със страхопочитание отвесната цепнатина по средата на планината. Имаше два метра разстояние между двете планински вертикални стени, издигащи се на десетина метра в небето, по което вече се изкачваше лятното слънце. Три големи каменни къса бяха останали завинаги да висят в скалната цепнатина. Представляваха внушителна гледка. За шестгодишното момче мястото притежаваше магическа сила и фактът, че Кралската клисура бе забранена територия, не я правеше по-малко привлекателна.

Името си дължеше на крал Оскар II, посетил Фелбака в края на XIX век, но това момчето не знаеше, а и не го интересуваше, докато бавно се промъкваше през сенките със сабя, готова за атака. Затова пък бе научил от баща си, че сцените от Адското гърло във филма за Роня Рьовардотер са били заснети в Кралската клисура, и когато самият той гледа филма, усети лек гъдел в стомаха. Понякога тук си играеше на разбойник, но днес беше рицар. Един от рицарите на Кръглата маса, като в голямата красива цветна книга, която бе получил от баба си като подарък за рождения си ден.

Читать дальше →