Безпощадно

Начало книги

Една книга никога не се получава без помощ: Бил, Даръл и Пат за „професионалните“ съвети; К. Дж. Крейг, Кърт, Джери и Стив за още от същото; Ръсел за неочакваната експертиза.

И за още ех post facto1 неоценима помощ: Дж. Р. и Уейн за намирането й; Шели, за работата;

Крейг, Кърт, Джери, Стив П., Стив Р и Виктор за усилията им да ми помогнат да разбера.

Помисли къде започва и свършва човешкото достойнство.

И ако си отида, Докато си тук…

Помни, че аз живея в друго измерение, покрит с дебела пелена. Ти няма да ме виждаш, така че вярвай в мен.

Аз чакам времето, когато пак ще сме със теб и двамата ще бъдем зрящи.

Дотогава живей живота без остатък и ако ти потрябвам, просто прошепни името ми в душата си. …Аз ще бъда там.

Той е!

„Камила“ бе или най-мощният ураган в света, или пък най-голямото торнадо в историята. „Добре си е поиграла с нефтената сонда“ — помисли си Кели и нарами кислородната бутилка за последно гмуркане в залива. Надстройката бе разрушена, а четирите огромни подпори — разклатени и изкривени. Сега съоръжението приличаше на стара играчка, с която са се забавлявали великани. Кранът бе свалил всичко, годно за употреба, и сега то лежеше върху шлепа, който водолазите използваха за база. „Оголеният железен скелет скоро ще се превърне в място за игра на рибата“ — си мислеше Кели, докато слизаше по стълбичката към водата. С него щяха да се гмурнат още двама водолази, но операцията ръководеше той. Тримата се подготвяха за работа, а лодката, грижеща се за безопасността на операцията, обикаляше нервно в кръг, за да държи местните рибари на разстояние. През следващите няколко часа рибата щеше да избяга от това място и риболовците нямаха работа тук, но подобни събития винаги събуждаха любопитство. „И с основание“ — каза си с усмивка Кели и цамбурна във водата.

Читать дальше →