Червеният заек

Начало книги

Всичко в тази книга е плод на въображението на автора. Имената, героите, местата и събитията също са измислени или са използвани фиктивно. Всяка прилика с реални лица, живи или мъртви, с бизнес организации или ведомства е съвпадение.

Най-трудното от всичко според Джак щеше да е шофирането. Вече беше купил ягуар — не биваше да забравя, че тук го произнасяха джагуа, — но и двата пъти, когато тръгна към него в автокъщата, се насочи към лявата, вместо към дясната предна врата. Търговецът не му се присмя, но Райън забеляза, че сподави усмивката си. Добре поне, че не сбърка да се качи на седалката до шофьорското място, та наистина да се покаже като задник. Постоянно трябваше да си напомня, че „дясното“ платно на пътя отговаря на лявото. Колите от насрещното движение правеха десен, а не ляв завой. Лявата лента беше най-бавната на шосетата — магистралите, поправи се сам. Контактите по стените бяха поставени накриво. Къщата нямаше централно отопление въпреки царската сума, която беше платил за нея. Нямаше и климатик, макар че тук едва ли беше необходим. Климатът не бе от най-горещите. Местните хора умираха от жега, когато термометърът достигнеше седемдесет и пет градуса по Фаренхайт1. Джак се чудеше как ли би им се отразил климатът в окръг Колумбия. Явно песничката за „Бесните кучета и англичаните“ беше част от миналото.

Читать дальше →