Патриотични игри

Начало книги

За половин час Райън на два пъти едва не загина. Остави таксито на няколко преки от целта си. Денят беше приятен и ясен, слънцето — вече слязло ниско в небето. След като бе седял с часове на различни дървени столове с прави облегалки, сега той искаше да се поразкърши. Движението по улиците и тротоарите беше сравнително слабо. Това го изненада, защото очакваше да види вечерния наплив. Явно тези улици не са подходящи за натоварено движение и беше сигурен, че следобедният хаос ще е интересна гледка. Според първото впечатление на Джек, Лондон беше приятен град за разходки и той крачеше е типичната си забързана походка, придобита по време на службата в морската пехота, като потупваше в такт ръба на „папката“ по крака си.

Когато наближи ъгъла, по улицата нямаше автомобили и той понечи да я пресече преди пешеходната пътека. Автоматично погледна наляво, после надясно, а след това отново наляво, както правеше още от детските си години, после слезе от бордюра… И за малко да го смаже някакъв двуетажен червен автобус, който изрева пронизително само на половин метър от него.

Читать дальше →