Всички страхове

Начало книги

Както винаги, и сега има хора, на които трябва да благодаря.

На Ръс, за невероятно търпеливите му обяснения по физика (грешките са мои, а не негови). На Бари, за прозренията му.

На Стийв, за мненията.

На Ралф, за анализите.

На Джон, за правото.

На Фред, за достъпа.

На Джери, за приятелството.

На мнозината други, които изтърпяха безбройните ми въпроси и идеи — дори и тъпите.

И на всички добронамерени хора, които също като мен се надяват, че най-после ще прогледнем, и искат да ускорят процеса.

„Както вълкът напада кошарата.“ Добре известната строфа на лорд Байрон като по команда изникваше в съзнанието на повечето коментатори всеки път, когато се връщаха към сирийското нападение над завзетите от Израел Голански възвишения. То бе извършено на шести октомври хиляда деветстотин седемдесет и трета година в четиринадесет часа местно време. Докато са нахвърляли последните щрихи от плана, тази мисъл без съмнение бе хрумнала и на някои от сирийските военни с поетически наклонности. Планът е предвиждал срещу Израел да бъдат хвърлени толкова танкове и оръжие, колкото никой от прехвалените армейски генерали на Хитлер не бе и сънувал.

Читать дальше →