Днес го имаш, утре го губиш

Начало книги

Понякога Емили не беше сигурна дали сънува или има видения. По принцип се случваше рано сутрин, преди да се включи алармата на часовника.

Точно тази понеделник сутрин тя беше почти сигурна, че е будна. Знаеше, че очите й са отворени, защото виждаше раклата, бюрото и библиотеката. На горната лавица беше подредила старата си колекция кукли от цял свят. Бледа слънчева светлина проникваше през муселиновите завеси на прозореца и тя дори виждаше блузата, която беше оставила на таблата на леглото предишния ден.

Същевременно обаче виждаше и още нещо. Нещо, което не можеше да е в стаята. Пред очите й плуваше полупрозрачен образ. Макар и да беше замъглен, тя позна мястото веднага — класната стая на учениците с дарби.

Учителката им, мадам, седеше на бюрото. Съучениците й бяха заели обичайните си места: Кен, Аманда, Трейси, Мартин и другите. Тя дори виждаше себе си… Но… момент, имаше само осем ученици. Някой липсваше.

Читать дальше →