Тъмна дарба

Начало книги

Когато Белият шум стихна, вече се намирахме в градината и скубехме бурени.

Открай време ми се отразяваше зле. Без значение дали бях навън, хранех се в столовата, или бях заключена в колибата ми. Връхлетеше ли ме, пронизителните звуци избухваха между ушите ми като самоделна бомба. Повечето момичета от Търмънд се окопитваха само за няколко минути, отърсваха се от гаденето и дезориентацията като от тревата, полепнала по лагерните им униформи. На мен обаче ми бяха нужни цели часове да се съвзема.

И този път трябваше да е същото.

Но не беше.

Така и не разбрах какво бе предизвикало наказанието. Работехме толкова близо до електрическата ограда на лагера, че подушвах опърления въздух и усещах заряда му, който караше зъбите ми да вибрират. Вероятно някой бе имал глупостта да прекрачи границите на градината. А може би някой краен оптимист беше осъществил общите ни фантазии, хвърляйки камък по главата на най-близкия войник от Специален отряд „Пси". В такъв случай наказанието би си струвало.

Читать дальше →