Паднали ангели

Начало книги

г. •    «..•»*<    ч.    -т.    г|    -?    -т~г—    -п    •    -г    ,1    пп'г гг г-» пт*г гт .■ г    ь - "-гм-т I и ~ и - 1иГ'|Чп"имттт т»1ГП г«г>г*ч~м1 тпщ гла-, ч и цщтщ. ттт^р

Хелстън, Лиши, сетемШ 1854 г.

Около полунощ, очите й най-сетне се оформиха. Погледът им бе като на котка, наполовина решителен и наполовина колеблив - изпълнен с вещание за беда. Да, очите бяха точно както трябва. Издигащи се да финото й, изящно чело, на сантиметри от тъмния водопад на косите й.

Отдалечи листа на една ръка разстояние, за да прецени как напредва. Беше трудно да работи, без тя да е пред него, но пък и никога не можеше да скицира в нейно присъствие. Откакто беше пристигнал от Лондон - не, откакто я беше видял за пръв път - трябваше да внимава винаги да я държи на разстояние.

Сега тя всеки ден търсеше близост с него и всеки ден беше по-труден от предишния. Именно затова заминаваше на сутринта - за Индия, за двете Америки - нито знаеше, нито го беше грижа закъде. Където и да се озовеше накрая, щеше да е по-лесно, отколкото да бъде тук.

Читать дальше →