Златото на инките

Начало книги

Те дойдоха от юг с изгрева на слънцето, трептящи като привидения в пустинен мираж, докато се плъзгаха по осеяната със слънчеви зайчета вода. Правоъгълните памучни платна на флотилията от салове висяха отпуснати неподвижно под ведрото синьо небе. Не се чуваха команди. Екипажите потапяха и натискаха греблата в призрачна тишина. Високо над главите им ту се спускаше, ту се извисяваше един ястреб, сякаш показваше на кормчиите пътя към лишения от растителност остров, който се издигаше в центъра на вътрешното море.

Саловете бяха построени от снопове тръстика, завързани и извити в двата края. Всеки корпус се състоеше от шест снопа, с кил и напречни греди от бамбук. Извисяващите се нос и кърма бяха оформени като змии с кучешки глави, вдигнали челюсти към небето, сякаш виеха срещу луната.

Вождът, който командваше флота, седеше върху приличен на трон стол, поставен върху заострената предна част на челния сал. Той беше облечен в памучна туника, украсена с тюркоазни плочици и пъстро избродиран вълнен плащ. На главата му имаше шлем, окичен с пера, а върху лицето — златна маска. Украшенията за уши, масивната огърлица и гривните за ръце също хвърляха златисти отблясъци на слънцето. Дори обувките му бяха изработени от злато. Това, което правеше гледката още по-смайваща, беше, че накитите на членовете на екипажа не отстъпваха по великолепие на неговите.

Читать дальше →