Циклопи

Начало книги

На „Циклопи“ му оставаше по-малко от един час живот. След четирийсет и осем минути той щеше да се превърне в масов гроб за 309 пътника и екипаж — една предизвестена от злокобни предчувствия трагедия, на която безлюдното море и кристално ясното небе гледаха с насмешка. Дори чайките, следващи дирята му през последните седмици, се спускаха и стрелваха нагоре с пълно безразличие и с притъпени от топлото време сетива.

От югоизток духаше слаб вятър и едва-едва къдреше американското знаме на кърмата. Беше четири и половина сутринта и свободните от вахта членове на екипажа, както и пътниците, все още спяха. Само неколцина, които не можеха да се унесат в дрямка от непоносимата жега, се бяха облегнали на бордовата ограда и наблюдаваха как носовата част на кораба съска и се издига върху големите, бавни вълни. Морското вълнение беше под гладката повърхност, а огромната енергия се натрупваше в дълбините под нея.

Читать дальше →