Арктическо течение

Начало книги

Викът проехтя из кораба като вой на ранен звяр — скръбен вопъл, изпълнен с молба за смърт. Отговориха му, после пак и пак, докато мракът не се изпълни със сатанинска сюита. Когато силата й се изчерпа, последва миг на стресната тишина, прекъсната от вопъл на още една измъчена душа. Членовете на екипажа, които все още бяха на себе си, се вслушваха в звуците и се молеха собствената им смърт да настъпи по-леко.

Капитан Джеймс Фицджеймс лежеше в каютата си и слушаше. Държеше сребрист камък. Доближи го до очите си, а после го заплю. Какъвто и да беше този камък, изглежда, тъкмо той бе проклел кораба. Бе пропит от духа на смъртта. Двама моряци от китоловната лодка се бяха прекатурили зад борда, докато носеха първите образци, и бързо намериха смъртта си в ледените води. След това друг моряк загина в бой с ножове, докато се опитваше да размени парче от камъка за тютюн с един побъркал се дърводелец. А през последните няколко месеца повече от половината му екипаж се побърка — бавно и необратимо. Вина за това безспорно имаше и заседналият живот през зимата, макар че определена роля явно играеше и камъкът.

Читать дальше →