Съкровище

Начало книги

Слаба, трептяща светлинка танцуваше призрачно в мрака на тунела, който служеше за проход. Мъжът, облечен във вълнена туника, която падаше под коленете му, се спря и вдигна газената лампа над главата си. Мъждивият пламък освети човешка фигура, положена в ковчег от злато и кристал. По отсрещната, гладко изсечена стена трепкаха причудливи сенки. Мъжът в туниката постоя няколко минути вперил поглед в невиждащите очи, после свали лампата и се обърна.

Той внимателно огледа дългата, смълчана редица неподвижни силуети — толкова многобройни, та изглеждаше, че постепенно преминават в безкрайността, преди мракът на огромната пещера да ги погълне.

Юний Венатор продължи напред. Краката му, обути в кожени сандали пристегнати с ремъци, леко стъпваха по неравния под с едва доловим шум. Малко по малко тунелът започна да се разширява и премина в просторна галерия. Сводестият й таван, който се издигаше на височина почти девет метра, беше разделен от редица арки, които го крепяха. Във варовика бяха издълбани улеи, които лъкатушеха надолу по стените, за да може просмукващата се вода да се стича в дълбоки отточни шахти. Стените бяха осеяни с гнезда, в които бяха поставени странни на вид кръгли кутии от бронз. Ако не бяха големите дървени каси, подредени в правилни редици в центъра на изсечената в скалите зала, човек би могъл да сбърка това мрачно място с катакомбите под Рим.

Читать дальше →