Ударна вълна

Начало книги

От четирите клипера, построени в Абърдийн, Шотландия, през 1854 година, един се открояваше от останалите. Това беше „Гладиатор“ — голям кораб с тегло 1256 тона, дълъг 60 метра, широк десет метра и с три много високи мачти, които се издигаха леко килнати към небето. Той беше един от най-бързите клипери, пускани някога на вода, но с него беше опасно да се плава в бурно време, тъй като имаше много тънки въжета. Когато му сигнализираха, използваха обръщението „призрак“, защото можеше да се движи и при най-лекия полъх на вятър. В действителност „Гладиатор“ никога нямаше да намали ход, ако попаднеше в безветрие.

Жалкото и непредвидимото беше, че този кораб се оказа предопределен да потъне в забрава.

Собствениците му го бяха оборудвали за търговска и емигрантска дейност с Австралия и той губеше един от малкото клипери, предназначени да превозват както товари, така и пътници. Скоро обаче се установи, че не бяха много колонизаторите, които можеха да си позволят да платят цената на билета, така че той пътуваше с празни първокласни и второкласни кабини. И се стигна до заключението, че е далеч по-изгодно да се сключват договори с правителството за превозване на каторжници до континента, който първоначално служеше за най-големия затвор в света. Управлението на „Гладиатор“ бе възложено на един от най-безкомпромисните капитани на клипери Чарлс Бъли1 Скагс. Името напълно му подхождаше. Макар Скагс да не използваше камшика за кръшкащи или непокорни моряци, той безмилостно принуждаваше хората си и кораба да извършват рейсове между Англия и Австралия за рекордно кратко време. Агресивните му методи дадоха резултати. При третото си завръщане у дома „Гладиатор“ постигна шейсет и три дневен рекорд, все още ненадминат от друг ветроходен кораб.

Читать дальше →